Забравените мисии: Пайъниър Винъс и първото американско кацане на Венера
Преди да ви опиша за “Пайъниър Винъс ”, ще направя една значима вметка – по какъв начин е подходящо да изписваме имената на американските галактически задачи? Трябва ли да се превеждат на български или е нужно да се запази истинското наименование и звучене? За страдание у нас няма обединен стандарт за това – едни задачи се изписват по един метод, а други – по различен. И до момента сме приели пилотираната лунна стратегия на НАСА да я назоваваме “Аполо ”, а не “Аполон ”. Но пък мисиите “Пайъниър ” неведнъж са превеждани у нас като “Пионер ”, а “Пайъниър Винъс ” – като “Пионер Венера ”. Макар че персонално аз избирам британските имена да имат собствен превод на български език, ще последвам традицията, залегнала от “Аполо ” – т.е. да не ги превеждам.
Независимо от това дали споделяме “Пайъниър Винъс ” или “Пионер Венера ”, останах сюрпризиран по какъв начин този план е изцяло чужд в България. Не ми ли вярвате? Просто напишете двете имена в Интернет търсачките и ще разберете какъв брой малко резултати излизат на български език (макар че в рускоезичния нет има много подробна информация). По една или други причина българите всеобщо знаят, че руски задачи са кацали на Венера, само че остават сюрпризирани да научат, че е имало сполучливо американско кацане, дори и да е правилно, че единствено руските спускаеми апарати са заснемали фотоси от венерианската повърхнина.
Проектът “Пайъниър Винъс ” е утвърден за осъществяване от НАСА през 1974-та година. Конструирани са две задачи – “Пайъниър Винъс 1 ”, която е орбитална, и “Пайъниър Винъс 2 ”, целяща непосредствено проучване на атмосферата чрез няколко сонди. Орбиталният уред е изстрелян на 20-ти май 1978-ма година, а атмосферният откривател – на 8-ми август 1978-ма. И двете експедиции са изпратени към Венера посредством ракета-носител “Атлас-Центавър ”.
“Пайъниър Винъс 1 ” влиза в елиптична орбита към Венера на 4-ти декември 1978-ма. Така американците съумяват да вкарат неестествен сателит към планетата близо три години след Съюз на съветските социалистически републики. Но това, което отличава американската задача е, че тя е екипирана с радар, който е по-мощен от тези на руските задачи – надлежно първа съумява да направи подробна топографска карта на Венера. Картографирана е към 90% от венерианската повърхнина с резолюция от към 10 километра. Мисията открива, че Венера е съвсем идеално кълбо, за разлика от Земята, която има сериозна изпъкнатина в екваториалната област.
Карта на Венера, направена благодарение на данни от радара на “Пайъниър Винъс 1 ”. Credit: NASA
Радарните данни, изпратени от “Пайъниър Винъс 1 ”, са с високо качество, само че учените копнеят за радарни изображения с още по-висока разграничителна дарба. През 1983-та година, когато най-новото потомство руски автоматизирани междупланетни станции “Венера 15 ” и “Венера 16 ” влизат в полярна орбита към Венера, те са екипирани с съвременен синтетичен апертурен радар. В рамките на осеммесечна работа “Венера 15 ” и “Венера 16 ” картографират една четвърт от повърхността на планетата с резолюция 1-2 километра. Паралелно американците работят по още по-мощната задача “Магелан ”, оборудвана с радар с резолюция от 120 метра. Тази последна роботизирана експедиция на НАСА до Венера е изстреляна през 1989-та година и работи до 1994-та, като реализира незабравим триумф. Но това е история, която следва да бъде разказана в по-нататъшна статия…
Що се касае до задачата “Пайъниър Винъс 1 ”, тя работи сполучливо чак до 1992-ра – цели 14 години в орбита към Венера. И до през днешния ден този връх на САЩ за орбитален уред към най-близката до нас планета остава непостижим.
На илюстрацията: основната атмосферна сонда на “Пайъниър Винъс 2 ” разпростира парашута си. Credit: NASA
“Пайъниър Винъс 2 ”, атмосферната задача на НАСА, се състои от кораб-майка, огромна сонда (с диаметър 150 сантиметра) и три по-малки сонди (всяка от които е с диаметър 76 сантиметра). Атмосферните сонди са с формата на конус и нито една от тях не е планувана да оцелее след достигането на повърхността. Ето защо е изненадващо, че една от сондите съумява да кацне и работи в продължение на повече от час в горещите венериански условия. До ден сегашен това е единственото сполучливо кацане на Съединени американски щати на Венера.
Освобождаването на огромната атмосферна сонда е извършено на 16-ти ноември 1978-ма, а трите по-малки сонди (с имена “Север ”, “Ден ”, “Нощ ”) се отделят от кораба-майка четири дни по-късно. Първа в атмосферата влиза огромната сонда, която разпростира сполучливо парашутите си и предава научни данни до самото прикосновение с повърхността. Трите по-малки сонди не са оборудвани с парашут и е удивително, че тази, която оцелява след кацането, е една от тях – така наречен сонда “Ден ”. Тя прави забавно научно изобретение – бордовият нефелометър открива, че след кацането се е вдигнал прахуляк, който се е застоял във въздуха в продължение на няколко минути, преди частичките още веднъж да паднат върху грунта.
Благодарение на комбинираните данни от всички микросонди са направени следните значими открития: в атмосферата на височина сред 10 и 50 километра съвсем не се следи конвекция. След проникването през пласт от мъгла, намиращ се на височина към 30 километра, атмосферните условия в по-долните пластове са ясни. Освен това всички сонди съумяват да измерят съвсем идентични температури през последните 50 километра от спускането (в порядъка сред 448-459 °C), без значение че регионите за спускане са отдалечени едно от друго на хиляди километри. Но може би най-същественото е, че чрез проучването на изотопите на азота е открито, че венерианската атмосфера е произлязла по друг път в съпоставяне със земната.
Като цяло данните, събрани от “Пайъниър Винъс ”, са съгласно тези, изпратени от руските задачи “Венера ”. Книгата Robotic exploration of the Solar System на Паоло Уливи и Дейвид Харлан споделя, че както американските, по този начин и руските експедиции са съумели да открият пласта от мъгла на височина 30 километра и да установяват яснотата на атмосферата под него. Това потвърждава, че американският план “Пайъниър Винъс ” има голям принос към проучването на Венера.
Харесвате ли публикациите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да извършите подаяние посредством Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
